DSCF6492

За едната правда (протест – 14 януари 2009)

Рано-рано сутринта отворих очи. Направих закуската. Отново се удивих как мога за по-малко от половин час да направя кекс. И все пак не стана много добър, пак бързах. Седях, хапвах, пийвах чай и редактирах превода си. Тихо, спокойно. „Всяка сутрин трябва да е така, много спя, проспивам живота си, оставям се всичко да тече покрай мен… а обожавам да спя, защото тогава… там, където и да е, я няма тази тежест… на съзнанието.“

Read Article

DSCF0578

Глава 2. Планове

Първо реши да настигне прасекатериците, но реши, че по подразбиране съществата, занимаващи се с безобразно най-скучното нещо в цялата тъжносива гора, едва ли ще го разберат какво ги пита. Затова реши първо да отиде при елфите и макар те да стояха на далеч от него, да се криеха и да се правеха, че не го

Read Article

DSCF0578

Глава 1. Коренрад

Далеч, далеч, някъде в един странен и отдавна изгубен свят, в една гора живееше едно семейство тревопасни орки. В това съвсем обикновено семейство имаше едно малко необикновено тревопасно оркче наречено от по-големите си братя и сестри (защото такава е традицията в семействата на тревопасните орки) – Божан. Това малко оркче, което за разлика от събратята

Read Article

Целувката на Смъртта

Имаше едно време, а и сега все още го има май, един човек. Този човек беше приятел на едно младо момче, което беше влюбено в едно прекрасно момиче, но както във всички такива истории момичето не му обръщаше внимание. Момчето беше тъжно и отчаяно, нямаше никакъв начин да спечели сърцето ѝ. А беше готово на

Read Article

DSCF1214

1. Художникът

Дори не изпищяха спирачки. Чу се само глух удар, сякаш есенна круша се бе откъснала от клона и размазала на асфалта. Тихо скимтене. Болезнено и предсмъртно. Нечий викащ детски глас се носеше отвъд улицата, откъм заспиващия парк. Малкото пухесто същество го чу и направи опит да се изправи но задните си крака… Улицата продължаваше да е все така пуста, а разтревоженият детски глас отекваше все по-близо и по-близо. Тогава, сякаш от нищото, иззад ъгъла на близкия банков клон от червеникавите рекламни светлини на затворената аптека се появи мъж. Стъпките му – несъществуващи, дъхът му – неземен, очите му – нощ.

Read Article