Целувката на Смъртта

Имаше едно време, а и сега все още го има май, един човек. Този човек беше приятел на едно младо момче, което беше влюбено в едно прекрасно момиче, но както във всички такива истории момичето не му обръщаше внимание.
Момчето беше тъжно и отчаяно, нямаше никакъв начин да спечели сърцето ѝ. А беше готово на всичко, дори да умре за нея… Ами да, това и щеше да направи.
Приятелят му беше много умен биолог, който направи една специална смес – смъртоносна. Вирус, който се предава от устни на устни и убива.
Нещастното момче не му мисли много и изпи сместа, отиде при момичето на своя живот и насила я целуна. Така сега щяха да умрат и двамата и според влюбения щяха да отидат на небето и вечно да се обичат.
Но приятелят му беше умен, много умен. Имаше тайна в действието на еликсира, която му беше спестил, но сега реши да му каже истината за смъртоносната отвара.
– Еликсирът носи само една смърт – каза на влюбеното момче. – След 48 часа момичето ти ще умре, освен ако не целуне някого другиго и не предаде вируса нататък.
Какво да прави? Отишло момчето тъжно и казало на разгневеното момиче. А тя се панирала. Не знаела какво да прави. И в отчаянието си отишла и целунала първия срещнат и му предала смъртоносния вирус. Казала му, че ако той не целуне някоя в следващите 48 часа, ще умре и си тръгнала.
Новият какво да прави… предал целувката на друга. И така започнало едно Велико прехвърляне на целувката на смъртта. Никой не я искал, бързо я предавал на някого другиго и се криел да не му я върнат. И така от човек на човек, от устни на устни целувката попадна при едно момиче със съвест.
В това момиче бе влюбено едно момче, нито много красиво, нито много умно. И момичето със съвест знаеше това. Тя попита всички, които я харесваха, уважаваха и обичаха дали не искат да приемат те да носят целувката на смъртта. Всички предпочитаха целувката, но без смъртта.
Тогава тя отиде при момчето, което не бе нито много красиво, нито много умно и го целуна. Оставаше ѝ само един час живот, а влюбеното момче беше последната ѝ надежда за живот. След целувката му откри истината.
Всъщност той не се разгневи, както си мислеше момичето със съвест. Напротив, даже се зарадва, че ѝ е помогнал, че я е спасил.
Но момичето със съвест реши, че не е честно и го целуна втори път, след което избяга… Изминаха 48 часа, но тя остана жива. Осъзна, че веднъж предадена целувката на смъртта не може да се върне обратно и се разплака. Беше убила човек, и не кой да е човек, а единственият, който я обичаше истински, който беше нито много красив, нито много умен. Но беше Човек!
И докато тя плачеше, той също плачеше, защото и той си мислеше, че тя е умря. А когато се намериха, сълзите им не можеха да спрат да се леят. Бяха щастливи, защото се обичаха. И се обичаха вечно, защото бяха готови да жертват животите си един за друг.

2004

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *